Зимните празници и обичаи са наситени с гадания и предсказания за предстоящата стопанска година и за здравето и благополучието в семейството, както и с обреди, чрез които се цели да се повлияе върху бъдещето. Зимните празници са от 30 ноември (Андреевден) до 1 февруари.
Андреевден
Българският народ отбелязва Андреевден като празник на семето (зърното). Вари се жито, боб, леща, грах, просо, ечемик. Сутринта рано се взима от наедрялото зърно и се хвърля в камината - нагоре, за да растат високо всички житни растения и да са едри като набъбналата царевица. На особена почит на този ден са младите булки, а именно на тях се пада ритуалът с хвърлянето на варените семена, та както бързо наедряват те, тъй и булките да пълнеят с новите рожби.
Никулден
Никулден е един от важните православни празници. Посветен е на Свети Николай Мирликийски, който се почита като избавител на пленниците и покровител на моряците, пътешествениците, търговците и банкерите. Празникът се отбелязва на 6 декември по стар стил. Да уважат именника в дома му идват близки, приятели и познати, които не е задължително да са били поканени.
Денят е всенароден празник и се чества и в семействата, в които няма именник. В традицията на празничната маса e да се сервират рибни ястия, най-често – пълнен шаран с орехи.
Игнажден
Игнажден (20 декември) се смята за начало на коледните празници. В миналото българите вярвали, че ако на Игнажден дойде добър полазник (така се нарича първият гостенин), това вещае добра година. След като влизал в дома, той разбърквал въглищата в огнището, за да пренастрои годината. Полазникът извършвал редица други ритуали за плодородие.
Подобно на Еньовден, когато е лятното слънцестоене, и за Игнажден се е вярвало, че на този ден всички заклинания имат особена сила. В този ден се събирали всички врачки и магьосници, за да вършат заклинания. Затова до Освобождението, че и по-късно поповете са криели кога точно се пада празника.
Бъдни вечер
На бъдни вечер се готвят 9 постни манджи. Слага се софра, под нея се поставя шиник със слама и ралник. На огнището се слага дърво, което се нарича бъдник. До Йордановден се запалва всяка вечер по малко, за да не изгори цялото. От същото дърво се правят колата, ралото и яремът на по-голям берекет. След като се постави софрата, нареждат се деветте манджи. Слагат се и орехи. Докато се вечеря, никой не става. След вечеря всеки си взема по един орех, за да си види късмета. Ако орехът е здрав, ще е здрав и човекът през годината ако е лош ще боледува. След вечерята всички стават от един път, изтеглят шиника, изтърсват го на земята и търсят зърна от жито в сламата. Същите зърна се слагат в семето за добър берекет( да набъбва зърното, да е по-едро).Под трапезата се поставя слама и върху нея ябълки, круши, дюли, грозде, орехи, боб, жито-стремежът е да има всичко което се произвежда в стопанството. Задължителен елемент от обредността, който има предпазен и очистителен характер е прикатяването, най-възрастният мъж прикажда с тамян вечерята чете се молитвата „Отче наш“ с която се отправя молба за берекет и здраве
Коледа
На 25 декември вярващите християни отиват в храма на тържествена света литургия и отбелязват Коледа. В полунощ небето се отваря и се изпълняват се всички желания. Играят хора на площадите или пред храма. Срещат се с приятели или роднини, за да си честитят Рождество Христово. На Коледа семейството отново се събира на трапеза. Сега тя включва месни ястия – печено свинско, пуйка, кокошка, наденици, пача и др. Прави се баница с късмети. Коледарите тръгват да обикалят къщите след полунощ. Времето за коледуване е строго определено –от полунощ на Бъдни вечер до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджули , вампири , таласъми и други свръхестествени същества. Вярва се, че коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят. Коледарите са млади момци, които си избират цар, или станеник. Станеникът изрича благословия за семейството, а дружината пее песни за всеки от тях. Пеят се песни за всеки от семейството - от най-възрастния до най-малкия. Песните са за здраве и дълъг живот, за имот, берекет, късмет, любов, щастие и добра среща, за радост, игри и веселия. Стопаните даряват богато дружината с кравайчета, брашно, месо, боб, орехи, вино и др.
Най-многобройни са традициите и обичаите около Нова година - обхващат периода от Бъдни вечер до първите дни на януари и са свързани със зимното слънцестоене.
Васильовден
При българите Нова година се е свързвала с Васильовден (Сурва, Сурваки). Вечерта преди Сурваки била втората „кадена вечер" - трапезата се кадяла, също както и на Бъдни вечер от стопанина на дома. На трапезата задължително присъствала баница. В различните краища на България тя носела различно име, но навсякъде в нея се поставяли дрянови клончета с пъпки - за здраве, плодородие, късмет. На Васильовден (Сурваки) из селата обикаляли сурвакари - млади момчета или ергени. Сурвакали не само домакините и челядта, но и добитъка. Коренът на думата идва от „сура" (сила, мощ). Този ритуал с е запазил и до днес. Извършва се със сурвачки - пръчки от дрян, украсени с вълна и сушени плодове. Потупвайки по гърба членовете на семейството, сурвакарите отправят своите благопожелания за здраве и плодородие.
Васильовден се свързва още с ладуването - обичай, корените на който са в славянското минало. Свързва се с богинята Лада - покровителка на брака и семейството. Момите от селото се събирали и пускали пръстените си в котел с вода. Оставяли котлето цяла нощ да престои под трендафил. На следващия ден, докато една от тях вадела пръстените един по един, останалите пеели песни, с които предричали коя мома за какъв момък ще се омъжи.
След Васильовден следват празниците Йордановден и Ивановден, наричани още Водици и Бабинден. Те сe свързвали с водата и нейната пречистваща сила. С тях настъпвал краят на Мръсните дни. Хората и добитъкът се къпели в реките за здраве.
Йордановден
Богоявление е един от най-древните християнски празници. Празнува се на 6 януари (Йордановден). Според православния календар празникът Йордановден ознаменува кръщението на Исус Христос от Йоан Кръстител в р. Йордан. В момента на кръщението небето “се отваря” и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: “Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”. Оттук и названието на празника. Девойките още преди изгрев слънце, те отиват към кладенеца или извора на реката да си налеят "света" вода. На реката измиват домашната икона и своите лица.
На Йордановден се меси обреден хляб, за направата на който се използва част от светената вода. Всеки от дома трябва да си вземе късче, за да бъде здрав и да се радва на късмет и успехи през годината.
Ивановден
Ивановден е религиозен и народен празник, празнуван в чест на Св. Йоан Кръстител. Отбелязва се неподвижно на 7 януари по православния църковен календар. Според народното вярване Св. Йоан е покровител на кумството и побратимството. Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или девера. Затова окъпването би могло да се разглежда като елемент от след сватбените обичаи, с който се затваря широкият кръг на сватбената обредност. Този ден ергените къпят момите, къпят се и младите мъже и именниците. Обредното къпане включва и разменянето на подаръци, гостувания и празнична трапеза. Народната представа за Св. Иван като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете. Кумците носят кравай, месо, вино. Прави се обща трапеза.
