Интересна е стара вековна традиция, с която асеновградчани посрещат своите калиници или още слънчови невести на Еньовден. Това е много стар обичай, идващ от гръцките махали в стария Станимака. Калиница означава хубавица, малка мома, красавица. За такава се е избирало момиченце от 3 до 6-годишна възраст, което е от най-богатото семейство в квартала. Затова се е смятало, че благополучието на нейното семейство ще се пренесе върху всички останали в махалата.
В народните представи свети Димитър „затваря” стопанския цикъл, започнал на Гергьовден. Известна е поговорката: „Св. Димитър носи зимата, а свети Георги – лятото”. Обичаите почиват на много древни предхристиянски представи, защото са свързани с основните поминъци на хората в тази част на европейския континент, особено в планинските региони. За българите и тяхната целогодишна трудова дейност Димитровден е празник с особено значение. На Гергьовден (през пролетта) стадата се изкарват нависоко в планината, а на Димитровден се прибират, за да зимуват в селата. Двата празника са свързани с цялостния жизнен и календарен цикъл. Популярни са не само сред християните, отбелязват ги и мюсюлманите. Според народните представи свети Георги и свети Димитър са братя-близнаци. Така са изобразени на много от иконите, които днес наричаме „традиционно наивно изкуство”.
Времето от Димитровден до Никулден народът нарича „Сиромашко лято".
Ако на Петковден: грее слънце, листата на дърветата не са окапали, а овцете се скупчват на едно място - зимата ще е тежка и снежна.
В Пиринския край вярват, че на Атанасовден болестите тръгват сред хората и за да ги умилостивят, селяните приготвят специално обредни хлябове, намазани с мед, които раздават на съседи. В други села на Атанасовден жените приготвят погачи, върху която рисуват знаци за богата реколта и благоденствие в дома. На Атанасовден не се вари боб, леща или царевица, за да не боледуват децата от шарка.
Смята се, че на Великден са верни всички любовни поверия. Младите жени, които все още не са получили предложение за брак, трябва да кажат няколко минути преди настъпването на Великден следните думи:
'"Възкресение Христово! Изпрати ми мъж, който да ме направи щастлива!"
През Великите пости е забранено да се играят буйни хора. Затова се играе танц, наречен Боенец. В него участват само моми, обикновено тези, които по-късно ще бъдат лазарки. Най-отраканата, най-голямата мъжкарана от тях се избира за водач или т.нар. боенец.
На Заговезни, вечерта, се палят големи огньове, които се прескачат за здраве от по-големи деца и ергени. Стреля се още с лък и запалени стрели по дворовете на момите. Този обичай се нарича чилкане, а стрелите се казват чавги. Направени са от борови пръчки или дрян, върхът на които е напоен с боров катран. Чилка се още за здраве на родителите, на близките, за плодородие на нивите, пчелите и животните. Докато ергените чилкат, момите играят хоро около огъня. Най-често възрастните вардят, да не стане пожар в дома или плевнята.
Според народното поверие на Благовец идвала кукувицата заедно с лястовицата и съобщавала, че зимата вече си е отишла и лятото приближавало. От пещерите на змийския цар започвали да се раздвижват и да излизат змии, гущери, самодиви, самовили и други духове. За да се предотврати влизането им в домовете, хората извършват обреди. Сутрин рано започват да дрънкат по двора с железни маши, огрибки и др. Смятали, че като тракат силно, духовете се плашат и няма да влязат в дома им. На Благовец се почистват къщите и дворовете. Изгаря се боклукът от обори и плевни. Отварят се кошерите и се пускат да летят първите пчели.
На 24 ноември, Св. Екатерина, в отделни райони на страната се извършват обреди, свързани с честването на т.нар. болест Баба Шарка. Срещу това заболяване се празнува и на Младенци – 9 март. Рано сутринта се ходи за прясна вода и се омесва тесто. От него се отделя малка част, за да се направи патарче (кравайче). То се изпича и се намазва с мед или петмез (рачел). Закача се на горния праг на вратата. Това кравайче се принася в дар на забрадката или булото на Баба Шарка. От останалото тесто се омесва пита, която след изпичане също се маже с мед или петмез. Близките си отчупват по залък, като казват: „Да ни е на помощ св. Екатерина.“ Изяждат го, а след това стопанката излиза на улицата и раздава от питата на всеки който мине по пътя. Според народното поверие къща, в която са месили такава пита, болестта не идвала. От същата пита, докато е гореща, дават и на кучетата, за да не ги хващал бяс..
