Фолклорът на българите съдържа характеристиките на богато развита и жизнена до наши дни културна система. Включва народно изкуство, приказки, музика и,песен, танци,, пословици и поговорки, също така пластично изкуство, което откриваме най-вече в шевицата, в каменната пластика, в дърворезбата, в изображенията върху хляба и др 

  В своята цялост това творчество се развива до втората половина на 19 в. и се възприема от българската наука като класически фолклор на българите, които имат специфично място в балканската и европейската духовна традиция 

     Проучванията върху българския фолклор започват от средата на 19 в. Основно значение за неговото опознаване има сборникът "Български народни песни" на братята Димитър и Костадин Миладинови, издаден през 1861 г. Основно документацията се публикува в уникалния "Сборник за народни умотворения и народопис", основан през 1889 г. от видния учен и общественик проф. Иван Д. Шишманов. Досега от този сборник са издадени 65 тома.

     Главен изследователски център по проблемите на фолклора в България е Институтът за фолклор при Българската академия на науките. Фолклор се преподава във всички филологически факултети на българските университети, във висшите музикални училища и в Националната академия за театрално и филмово изкуство. Основните публикации по фолклористика днес предлага сп. "Български фолклор", основано през 1975 г.

     Обредът възниква в зората на човешката култура, когато човекът си представя света като постоянна борба между две начала – доброто, създаващо света, творческо начало и злите, разрушителни сили, стремящи се към хаос. В тази епоха, наричана архаична, митът, който разказва за “началото” на света и обредът, който символично възпроизвежда сътворението, заемат централно място в човешката култура.

    Въпреки многовековната си история, България е запазила и до днес свежестта на народното си творчество. Дълбоката й селскостопанска насоченост е оказала дълбоко влияние върху традиционните празници. С характерните си народни занаяти, песни, танци и костюми, страната ни предлага на туристите може би най–доброто съприкосновение с фолклорните си обичаи и традиции.

     Българските народни традиции са запазили много празници, които са преминали през вековете и са живи и днес. Българските празници са свързани както с християнските традиции, така и с някои езически вярвания. В своите празници българите са вплели характерните елементи на своя бит и вярвания. С ритуалите, изпълнявани по време на празниците народа ни е изразил своите надежди за по-хубав живот. Чрез ритуалите хората още от древни времена са искали да измолят божията милост и закрила, да прогонят злото от своите домове и от своите души.

     Празниците на българите са свързани с природата и нейните закони. На всеки празник се изпълняват характерни ритуали според сезона.

Българите имат много уникални обреди и обичаи, които произлизат от съчетаването на езическите и християнските разбирания за света .